sama86 (Евкалипт)
68 194
19 jun 2008, 12:34

Дъщерята на орача 

  Poesía
582 0 6
 

Във нивата почива тя -

дъщерята на орача,

докосни и  клепките в съня,

две побеснели пеперуди...

По тях - от маков прах следа...

Когато се събуди -

очите и - каква тъга,

погледне ли с очите луди...

И само обедна нега

лежи във скута празен,

а можеше деца

да я подръпват за лампазите..

Запретнати кенарите

изпиват

немилостиво слънце.

По обед ли заварите -

гори пшеницата до зрънце...

И сърпът се люлее,

като море във маранята,

От сутринта не пее

на орача дъщерята...

А кожата и как е топла,

ухае на ливади...

От косач не разсъбличани,

от вчера избуяли, млади...

 

Заспала е, заспала е тя -

на орача дъщерята,

уморена е, цял ден не спря...

Със мак се е закичила горката?

Тъмнее тоя мак и се разлива,

и напои кенарите,

ален е... и колко е красива...

Така ако заварите

по обед дъщерята на орача,

не е заспала, не е заспала тя...

Над нея пшеницата ще плаче

с най-тежките зърна...

 

© Евкалипт Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??