Дъщерята на орача
Във нивата почива тя -
дъщерята на орача,
докосни и клепките в съня,
две побеснели пеперуди...
По тях - от маков прах следа...
Когато се събуди -
очите и - каква тъга,
погледне ли с очите луди...
И само обедна нега
лежи във скута празен,
а можеше деца
да я подръпват за лампазите..
Запретнати кенарите
изпиват
немилостиво слънце.
По обед ли заварите -
гори пшеницата до зрънце...
И сърпът се люлее,
като море във маранята,
От сутринта не пее
на орача дъщерята...
А кожата и как е топла,
ухае на ливади...
От косач не разсъбличани,
от вчера избуяли, млади...
Заспала е, заспала е тя -
на орача дъщерята,
уморена е, цял ден не спря...
Със мак се е закичила горката?
Тъмнее тоя мак и се разлива,
и напои кенарите,
ален е... и колко е красива...
Така ако заварите
по обед дъщерята на орача,
не е заспала, не е заспала тя...
Над нея пшеницата ще плаче
с най-тежките зърна...
© Евкалипт All rights reserved.
Мерси, Ренка. Оценявам 