4 sept 2020, 23:49

Дюлево сладко

  Poesía
694 2 16

Сладко от дюли. Чушки изпечени.

Грозде надуто наднича от щайгите.

Обедно- юли е. Октомври пък вечер е.

Есенно грачат даже и гаргите.

 

Сламени плитки заплитат върбите,

бавно събличат зелените нощници.

Злобна слана задушава тревите.

Вятърът в драките веза си кошници.

 

Дните търкалят се като пендари -

блеснат за малко, а после се скриват.

Нощем по покриви броди и шари дъжд -

небесата го щедро изливат.

 

Тъжно не е. Но след лятото кратко

все ни се струва - есента е безкрайна.

Щом изядеме от дюлите сладкото,

ще е на прага ни пролет омайна.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Деа Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Миленче, пращам бурканче сладко!💖
  • "Тъжно не е. Но след лятото кратко
    все ни се струва - есента е безкрайна.
    Щом изядеме от дюлите сладкото,
    ще е на прага ни пролет омайна."!
  • Няма проблем. Тичам със сача
  • Ела и ти, да направиш палачинки със сладко 😊🌹😊
  • Благодаря, Георги! Да пратя бурканче сладко?

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...