Дюшеме
Хлопа нещо, посреднощ,
брей, заключих ли вратата,
май кошмар сънувам лош?
Просто хлопа ми дъската.
Римите на ишлеме,
меря сричките, словата,
цялото ми дюшеме,
май е дало в миг фирата.
И къде ли в този мрак,
чук да търся и пирони?
В ритъм тропам пак и пак
и безсъние ме гони.
Утре точно в шест без пет,
стих ще пиша, по стената.
Не бе, не че съм поет...
Просто хлопа ми дъската...
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Надежда Ангелова Todos los derechos reservados
