Хлопа нещо, посреднощ,
брей, заключих ли вратата,
май кошмар сънувам лош?
Просто хлопа ми дъската.
Римите на ишлеме,
меря сричките, словата,
цялото ми дюшеме,
май е дало в миг фирата.
И къде ли в този мрак,
чук да търся и пирони?
В ритъм тропам пак и пак
и безсъние ме гони.
Утре точно в шест без пет,
стих ще пиша, по стената.
Не бе, не че съм поет...
Просто хлопа ми дъската...
© Надежда Ангелова All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
