9.08.2019 г., 14:54 ч.

Дюшеме 

  Поезия » Хумористична
871 12 25

Хлопа нещо,  посреднощ,
брей, заключих ли вратата,
май кошмар сънувам лош?
Просто хлопа ми дъската.

 

Римите на ишлеме,
меря сричките,  словата,
цялото ми дюшеме,
май е дало в миг фирата.

 

И къде ли в този мрак,
чук да търся и пирони?
В ритъм тропам пак и пак
и безсъние ме гони.

 

Утре точно в шест без пет,
стих ще пиша, по стената.
Не бе, не че съм поет...
Просто хлопа ми дъската...

© Надежда Ангелова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Усмихвай се!
  • Усмихващо!
  • Роси, Рени, Ена, прегръщам ви!
  • Много свежооо ха ха хаах
  • Всички поети са луди, но не всички луди са поети:“ Да ценим дързостта си!Браво , Наде!
  • !
  • Така е, Дари!Радвам се, Ники!
  • Беше ми забавно Наде!
    Благодаря ти!
  • Прегръдка и усмивка, за всички ви! Докато хлопаме и се усмихваме, животът е хубав!
  • Дали по дюшеме или паркет,
    вървиш ли, под краката все ще хлопа.
    Какъв е изводът: бъди поет!
    Лети с вълшебни стихове! А попа
    молитва някой ден ще прочете
    за всяко стихоснасящо дете! ❤️❤️❤️
  • Любима...
  • Хлопа нещо? А сега! Цяла само е една дъска.
    Изречения с опашки. Из главата нещо дращи.
    Иска да го пусна вън. Глупости! Навън е буря,
    сигурно ми се причу, че удари гръм стобора.
    Олелията не спира - чука, тропа, хлопа...
    Студ оставил боси дири
    и през цепнатините вятър фири,
    сякаш наближава пак потопа...
    Сутрин е. Без пет минути пак стрелката спира.
    Циферблатът не работи, а умът ми пак вибрира.
    Изречения с опашки, цяло дюшеме избиха,
    я иди че брой си рими, сътворявай с правила ти стиха.
    Вият се като змеици, мисли с дълги пипала,
    разклоняват се и сплитат,
    май отново разказ ще си сътворя.

    Пироните ни слаби, Самодивке! По-голям чук и по-дълги гвоздеи, може и да успеем да си оправим дюшеметата. Поздрави!
  • Наденце! ❤
  • Усмивка и за теб, Хари!
  • 😁!
  • Смейте се, приятели и се забавлявайте! Мета душа лирическата и все вас уцелва. Да ви писне от нея... Гош, благодаря за розата.
  • Забавлявам се и с глас се смея с вас! В тон с "душа-мето"!
    Бл на авторката, че ни разхлопа!
  • Надуши ли ме дюшемето и дюшеш ми става на душамето... севсем я оплетох, Пепи
  • ДушА-ме - се казва, много правилно си го написала! 😅!

    "Хлопа ми душамето!" 😅!
  • Ха-ха... Не "Душаме", а "Дюшаме" разсъних се напълно...
  • Душевно дюшеме - скърцащо, със стърчащ гвоздеи, на вълнички...
    Хубаво!
  • Душаме за милиони!
    Пак безсъние го гони.
    Слънцето дори залязва,
    музата не те зарязва ... Наде!
  • Сърдечни поздравления за стихотворението от още една такава с разковано дюшеме... :D
  • Знаеш и да ни усмихваш?! Всъщност, какво ли не можеш с вълшебната си поезия, Наде!
  • Ох, така ме разсмя от сърце, цветна чак си я представих картинката
    Чувала съм, че някои пробват с винтове вместо пирони, ама пак се разхлабвала сглобката
Предложения
: ??:??