Самотно-тъжна е нощта,
безсмислица е всяка моя мисъл.
Във свойта малка дзен-градинка
мислено си търся смисъл.
Какво ли мисля си, нима
в тези мисли има смисъл?
С думи лесно е - игра,
но думите понякога са нищо.
И писна ми да мисля за това,
дали във всичко има смисъл.
Самотно-тъжна е нощта
без теб, но с натрапчùви мисли.
Какъв е смисълът на дзен?
Нима възможно е, си мисля,
без теб, без теб да има мен,
да има при това и смисъл?
© Любослав Герин Todos los derechos reservados