15 oct 2018, 16:59

Е, как бе?!...Виж се, че не си добре!...

1.4K 14 23

Понякога съм безпричинно весел -

и блика смях от моите очи.

В такива дни избива ме на песен,

навред  гласът ми радостно звучи.

 

Понякога съм безпричинно кисел -

тогава съм с намръщено чело.

В такива дни съвсем сериозно мисля:

„От теб май няма по-голямо зло!...”

 

Понякога съм безпричинно тъжен

и тежка мъка сякаш ме мори.

В такива дни, не, няма да ви лъжа -

пред чашката осъмвал съм дори.

 

В останалите дни съм уж редовен...

Но и тогава червейче гризè

и подла мисъл мозъка ми трови:

„Е, как бе?!...Виж се, че не си добре!...”

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Роберт Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Привет, Марги, Васе, Гавраиле, радвам се, че наминахте при мен!...
    Гавраиле, винаги ми е приятно да чета коментарите ти, защото мъдрост се крие в тях и не рядко звучат като притчи!...
    Бъди здрав!...
  • Не бъди редовен
    а повече греховен
    Животът не сме го измислили ние но греховете-Да!
  • Уникален!
  • Добре сииии... Много си си добре!
  • Благодаря на тази голяма дружина, която се е събрала тук да чете, коментира и оценява поредния ми поетически опит, макар че всеки един от вас заслужава персонална благодарност!...Повечето от вас - и за стоицизма и търпението, с които изчитат почти ежедневните ми
    опити да ви развличам по някакъв начин!...Разбира се, че не винаги успявам в това, както всеки пишещ, но пък винаги се радвам на тази ваша всеотдайност и желание да отделяте от времето си за всеки един стих!...Признателен съм ви, приятели, и много вдъхновение ви желая!...

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...