Е, как бе?!...Виж се, че не си добре!...
Понякога съм безпричинно весел -
и блика смях от моите очи.
В такива дни избива ме на песен,
навред гласът ми радостно звучи.
Понякога съм безпричинно кисел -
тогава съм с намръщено чело.
В такива дни съвсем сериозно мисля:
„От теб май няма по-голямо зло!...”
Понякога съм безпричинно тъжен
и тежка мъка сякаш ме мори.
В такива дни, не, няма да ви лъжа -
пред чашката осъмвал съм дори.
В останалите дни съм уж редовен...
Но и тогава червейче гризè
и подла мисъл мозъка ми трови:
„Е, как бе?!...Виж се, че не си добре!...”
© Роберт All rights reserved.
