5 mar 2010, 19:47

Е, няма как...

1K 0 14

Е, няма как -

и днеска мина като вчера,

а утре ще е скапаният днешен ден,

във Брайловата нощ любов намерих,

тя сякаш беше писана за мен.

 

Оттам попаднах във капан на вечност

от праведност, морал и чай със мед,

омръзна ми да лъхам на човечност,

как ми се пие Даниелс със дявол за късмет.

 

Е, няма как,

докрай ще бъде скука,

едва ли нещо ще се случи занапред,

ще хвърля чайовете утре на боклука

и с гузна съвест ще си туря оня тоалет.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ивон Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Тури си тоалета с наслада и без гузна съвест!!!
  • Сигурно е истинска наслада човек да си пие питието с теб! Едва ли забелязва дали е чай или уиски - съвършено ги смесваш! Удоволствие си ми!
  • Я, туряй тоалета и хич не се чуди!
    Прекрасна както винаги!
  • Ще има ли и за мен едно малко, Ив!
    Може и чай, де...рано е...
    А утре ще бъде по-хубав деня, знаеш нали...
    Поздравления за съкровението!

  • Ехаааааааа...
    Слагай каквото искаш... винаги си готина!
    И - смело и смахнато
    Няма кво да му мислиш... па и да чакаш
    ((( )))
    Готино!!!

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...