25 may 2008, 9:34

* * *

897 0 1

(На Д)

 

На твойто рамо искам да заспивам,

посипала коса от буйни водопади

и тялото ми с твойто да се слива

от нежни чувства, незнаещо прегради.

 

И премаляла, оставам без дихание,

в прегръдките ти сгушена и защитена,

до силното ти тяло с божествено ухание,

от жарките целувки опиянена.

 

На твойто рамо пак да се събуждам,

очите ми със устни да отваряш

и първо твоя лик да виждам,

с ръце и с думи на ме галиш.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Стефанка Бакалова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...