(На Д)
На твойто рамо искам да заспивам,
посипала коса от буйни водопади
и тялото ми с твойто да се слива
от нежни чувства, незнаещо прегради.
И премаляла, оставам без дихание,
в прегръдките ти сгушена и защитена,
до силното ти тяло с божествено ухание,
от жарките целувки опиянена.
На твойто рамо пак да се събуждам,
очите ми със устни да отваряш
и първо твоя лик да виждам,
с ръце и с думи на ме галиш.
© Стефанка Бакалова All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
