Защо отново превърна ме във пепел
и вятър леден така ме разпиля?
И толкоз властно всичко си обсебил,
сякаш животът за тебе е игра.
Забрави нежно с устни да ме галиш,
по мен картини дъхът ти да рисува!
И огън жарък в сърцете ми да палиш,
и любовта ми с чувства да купуваш!
Но аз ще чакам с надежда и смирена
да влезеш пак през моята врата,
от твойта нежност пак да съм пленена,
сърцето плахо да сгрее обичта!!! ...