17 feb 2009, 14:32

... 

  Poesía
592 0 6

 

 Защо отново превърна ме във пепел

и вятър леден така ме разпиля?

И толкоз властно всичко си обсебил,

сякаш животът за тебе е игра.

 

Забрави нежно с устни да ме галиш,

по мен картини дъхът ти да рисува!

И огън жарък в сърцете ми да палиш,

и любовта ми с чувства да купуваш!

 

Но аз ще чакам с надежда и смирена

да влезеш пак през моята врата,

от твойта нежност пак да съм пленена,

сърцето плахо да сгрее обичта!!!

 

 

    2.11.2007г.

© Валентина Харизанова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??