17 февр. 2009 г., 14:32

... 

  Поэзия
503 0 6

 

 Защо отново превърна ме във пепел

и вятър леден така ме разпиля?

И толкоз властно всичко си обсебил,

сякаш животът за тебе е игра.

 

Забрави нежно с устни да ме галиш,

по мен картини дъхът ти да рисува!

И огън жарък в сърцете ми да палиш,

и любовта ми с чувства да купуваш!

 

Но аз ще чакам с надежда и смирена

да влезеш пак през моята врата,

от твойта нежност пак да съм пленена,

сърцето плахо да сгрее обичта!!!

 

 

    2.11.2007г.

© Валентина Харизанова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??