17 февр. 2009 г., 14:32

...

842 0 6

 

 Защо отново превърна ме във пепел

и вятър леден така ме разпиля?

И толкоз властно всичко си обсебил,

сякаш животът за тебе е игра.

 

Забрави нежно с устни да ме галиш,

по мен картини дъхът ти да рисува!

И огън жарък в сърцете ми да палиш,

и любовта ми с чувства да купуваш!

 

Но аз ще чакам с надежда и смирена

да влезеш пак през моята врата,

от твойта нежност пак да съм пленена,

сърцето плахо да сгрее обичта!!!

 

 

    2.11.2007г.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валентина Харизанова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...