11 jul 2007, 9:53

* * *

  Poesía
630 0 5
Аз не искам да плача,
но сълзи в очите напират.
Аз не искам, но могат -
те пролука в душата намират...
Свечерява се бавно.
И нощта ще притули моите сълзи,
а луната - червена и влюбена -
ще наднича през празното Нищо...
Ще намигне, загадъчна,
в тъмния ъгъл на моя прозорец,
ще докосне навярно съня ми,
тъй неспокоен...
за да ми каже навярно,
че пак ме... обичаш,
че пак ме желаеш...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Нели Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...