* * *
Аз не искам да плача,
но сълзи в очите напират.
Аз не искам, но могат -
те пролука в душата намират...
Свечерява се бавно.
И нощта ще притули моите сълзи,
а луната - червена и влюбена -
ще наднича през празното Нищо...
Ще намигне, загадъчна,
в тъмния ъгъл на моя прозорец,
ще докосне навярно съня ми,
тъй неспокоен...
за да ми каже навярно,
че пак ме... обичаш,
че пак ме желаеш...
но сълзи в очите напират.
Аз не искам, но могат -
те пролука в душата намират...
Свечерява се бавно.
И нощта ще притули моите сълзи,
а луната - червена и влюбена -
ще наднича през празното Нищо...
Ще намигне, загадъчна,
в тъмния ъгъл на моя прозорец,
ще докосне навярно съня ми,
тъй неспокоен...
за да ми каже навярно,
че пак ме... обичаш,
че пак ме желаеш...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Нели Всички права запазени
