!?!?

Подтикнат от всеобщата неволя,

лирата ми тъй смърди.

Наоколо е пълно с хора,

а животински се отнасяме, уви.

Покажа ли се вънка, гледам -

болест, мор, съдби, проблем...

Погледна ли живота хладен,

болка силна поражда се у мен!

Живеем в пълно недоверие,

живеем в пълна самота.

Търсим вечност и спасение...

Спасение? От кой ли?!? До кога?