24 nov 2012, 12:08

!?!? 

  Poesía » Otra
340 0 0

Подтикнат от всеобщата неволя,

лирата ми тъй смърди.

Наоколо е пълно с хора,

а животински се отнасяме, уви.

Покажа ли се вънка, гледам -

болест, мор, съдби, проблем...

Погледна ли живота хладен,

болка силна поражда се у мен!

Живеем в пълно недоверие,

живеем в пълна самота.

Търсим вечност и спасение...

Спасение? От кой ли?!? До кога?

 

 

© Стойко Минчев Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??