23 may 2021, 16:30

... 

  Poesía » De amor, Filosófica
342 0 2

Небеса просветнаха,

въздишка плахо се отрони

в пулсиращите сенки на нощта,

последен лъч с усмивка мислите прогони

в проправена от нежност тишина.

 

В покой потънаха очи далечни,

отрекли и вината, и греха,

докоснали се до очаквана, но непозната вечност,

понесли себе си отвъд страха.

 

Преплетени души от мрака се издигнаха,

разперили крила от топлина,

в молитвена клада за време те впиха се,

зачакаха в унес- за нова звезда...

© Maria Simeonova Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??