23.05.2021 г., 16:30 ч.

... 

  Поезия » Любовна, Философска
340 0 2

Небеса просветнаха,

въздишка плахо се отрони

в пулсиращите сенки на нощта,

последен лъч с усмивка мислите прогони

в проправена от нежност тишина.

 

В покой потънаха очи далечни,

отрекли и вината, и греха,

докоснали се до очаквана, но непозната вечност,

понесли себе си отвъд страха.

 

Преплетени души от мрака се издигнаха,

разперили крила от топлина,

в молитвена клада за време те впиха се,

зачакаха в унес- за нова звезда...

© Maria Simeonova Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??