May 23, 2021, 4:30 PM

... 

  Poetry » Love, Phylosophy
322 0 2

Небеса просветнаха,

въздишка плахо се отрони

в пулсиращите сенки на нощта,

последен лъч с усмивка мислите прогони

в проправена от нежност тишина.

 

В покой потънаха очи далечни,

отрекли и вината, и греха,

докоснали се до очаквана, но непозната вечност,

понесли себе си отвъд страха.

 

Преплетени души от мрака се издигнаха,

разперили крила от топлина,

в молитвена клада за време те впиха се,

зачакаха в унес- за нова звезда...

© Maria Simeonova All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??