* * *
Вървя по улицата късно,
поредна крачка, сняг, мъгла.
Почти забравих как прекъсват,
връзките из тез селца.
Съвсем не трябва да ти казвам,
че водя глупава война,
хиляда пъти се наказвах,
хиляда пъти връхлетя.
И после пак, така безкрайно…
Минават лампи, вятър смел.
Пред дулото стои финално
надеждата, преди разстрел.
А ти мълчиш. Снежинка плаха,
докосва спусък вместо теб
и всички спяха, сладко спяха,
когато паднах в твоя плен.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Силвия Илиева Todos los derechos reservados
