* * *
Вървя по улицата късно,
поредна крачка, сняг, мъгла.
Почти забравих как прекъсват,
връзките из тез селца.
Съвсем не трябва да ти казвам,
че водя глупава война,
хиляда пъти се наказвах,
хиляда пъти връхлетя.
И после пак, така безкрайно…
Минават лампи, вятър смел.
Пред дулото стои финално
надеждата, преди разстрел.
А ти мълчиш. Снежинка плаха,
докосва спусък вместо теб
и всички спяха, сладко спяха,
когато паднах в твоя плен.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Силвия Илиева Все права защищены
