21 jul 2012, 12:26  

* * *

585 0 0

Потъваш, когато вечерта настане

и спусне вечерния си плащ -

край тебе никой не остава

в тъмната безкрайна нощ.

 

Пътуваш - унил, замислен,

изпълнен със спомени горещи -

отиваш в оня край далечен

и стягат те отвътре с клещи.

 

Времето лети и отминава

и отлиташ покрай неготи,

броиш колко ти остава

да се завърнеш вкъщи ти.

 

Твойта мила ли ще срещнеш,

или двама - той и тя?

Затова учи сега,

тогаз не ще подпре те ничия ръка.

 

Но недей отчайва се, човече,

вярвай - вярата ще те спаси,

по-добре не се надявай вече,

а знай - надеждата крепи!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Павел Грамадов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...