Потъваш, когато вечерта настане
и спусне вечерния си плащ -
край тебе никой не остава
в тъмната безкрайна нощ.
Пътуваш - унил, замислен,
изпълнен със спомени горещи -
отиваш в оня край далечен
и стягат те отвътре с клещи.
Времето лети и отминава
и отлиташ покрай неготи,
броиш колко ти остава
да се завърнеш вкъщи ти.
Твойта мила ли ще срещнеш,
или двама - той и тя?
Затова учи сега,
тогаз не ще подпре те ничия ръка.
Но недей отчайва се, човече,
вярвай - вярата ще те спаси,
по-добре не се надявай вече,
а знай - надеждата крепи!
© Павел Грамадов Todos los derechos reservados