* * *

Потъваш, когато вечерта настане

и спусне вечерния си плащ -

край тебе никой не остава

в тъмната безкрайна нощ.

Пътуваш - унил, замислен,

изпълнен със спомени горещи -

отиваш в оня край далечен

и стягат те отвътре с клещи.

Времето лети и отминава

и отлиташ покрай неготи,

броиш колко ти остава

да се завърнеш вкъщи ти.

Твойта мила ли ще срещнеш,

или двама - той и тя?

Затова учи сега,

тогаз не ще подпре те ничия ръка.

Но недей отчайва се, човече,

вярвай - вярата ще те спаси,

по-добре не се надявай вече,

а знай - надеждата крепи!