21.07.2012 г., 12:26  

* * *

583 0 0

Потъваш, когато вечерта настане

и спусне вечерния си плащ -

край тебе никой не остава

в тъмната безкрайна нощ.

 

Пътуваш - унил, замислен,

изпълнен със спомени горещи -

отиваш в оня край далечен

и стягат те отвътре с клещи.

 

Времето лети и отминава

и отлиташ покрай неготи,

броиш колко ти остава

да се завърнеш вкъщи ти.

 

Твойта мила ли ще срещнеш,

или двама - той и тя?

Затова учи сега,

тогаз не ще подпре те ничия ръка.

 

Но недей отчайва се, човече,

вярвай - вярата ще те спаси,

по-добре не се надявай вече,

а знай - надеждата крепи!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Павел Грамадов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...