18 jul 2009, 14:42

* * *

  Poesía
859 0 4

Съзирам бръчка под очите ти красиви,

а сме едва на тридесет и две.

Минахме през купища проблеми,

но хубавото е, че се държахме за ръце.

 

 

 

Създадохме деца, като звезди красиви,

за да ни светят в този “мрачен” свят.

Това ни прави истински щастливи

с това животът ни е истински благат.

 

 

 

Сега сме по средата на живота

и втора бръчка може да се появи.

 Ще те обичам до последната минута

и само Господ може да ни раздели.

 

 

 

Дано да можем да възпитаме и внуци,

дано да можем да дочакаме и старини.

Тогава ще приветствам радостен живота,

тогава ще съм истински щастлив.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Стефан Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...