18 jul 2009, 14:42

* * * 

  Poesía
663 0 4

Съзирам бръчка под очите ти красиви,

а сме едва на тридесет и две.

Минахме през купища проблеми,

но хубавото е, че се държахме за ръце.

 

 

 

Създадохме деца, като звезди красиви,

за да ни светят в този “мрачен” свят.

Това ни прави истински щастливи

с това животът ни е истински благат.

 

 

 

Сега сме по средата на живота

и втора бръчка може да се появи.

 Ще те обичам до последната минута

и само Господ може да ни раздели.

 

 

 

Дано да можем да възпитаме и внуци,

дано да можем да дочакаме и старини.

Тогава ще приветствам радостен живота,

тогава ще съм истински щастлив.

© Стефан Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??