* * *
Съзирам бръчка под очите ти красиви,
а сме едва на тридесет и две.
Минахме през купища проблеми,
но хубавото е, че се държахме за ръце.
Създадохме деца, като звезди красиви,
за да ни светят в този “мрачен” свят.
Това ни прави истински щастливи
с това животът ни е истински благат.
Сега сме по средата на живота
и втора бръчка може да се появи.
Ще те обичам до последната минута
и само Господ може да ни раздели.
Дано да можем да възпитаме и внуци,
дано да можем да дочакаме и старини.
Тогава ще приветствам радостен живота,
тогава ще съм истински щастлив.
© Стефан All rights reserved.
