18 июл. 2009 г., 14:42

* * *

862 0 4

Съзирам бръчка под очите ти красиви,

а сме едва на тридесет и две.

Минахме през купища проблеми,

но хубавото е, че се държахме за ръце.

 

 

 

Създадохме деца, като звезди красиви,

за да ни светят в този “мрачен” свят.

Това ни прави истински щастливи

с това животът ни е истински благат.

 

 

 

Сега сме по средата на живота

и втора бръчка може да се появи.

 Ще те обичам до последната минута

и само Господ може да ни раздели.

 

 

 

Дано да можем да възпитаме и внуци,

дано да можем да дочакаме и старини.

Тогава ще приветствам радостен живота,

тогава ще съм истински щастлив.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Стефан Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...