* * *

Натежа над мен небето.
Ще проплаче всеки миг.
Ще отрони капка. Ето!
И ще го разцепи вик.

Нейде мълния ще блесне.
Ще направи ден нощта.
Мракът със ръце ще плесне -
и за него светлина.

Ще бъде негова изгора,
за секунда може би.
И далеч от лоши хора
ще творят света сами.

Във едно ще бъдат слети -
веднъж и за последно.
Два най-тъжни силуета
прогарят всичко тленно.