gecvko (Георги)
22 7
May 1, 2012, 7:11 PM

* * * 

  Poetry » Love
439 0 0

Натежа над мен небето.
Ще проплаче всеки миг.
Ще отрони капка. Ето!
И ще го разцепи вик.


Нейде мълния ще блесне.
Ще направи ден нощта.
Мракът със ръце ще плесне -
и за него светлина.


Ще бъде негова изгора,
за секунда може би.
И далеч от лоши хора
ще творят света сами.


Във едно ще бъдат слети -
веднъж и за последно.
Два най-тъжни силуета
прогарят всичко тленно.

© Георги All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??