* * *
Плаче ли ти се мила? Плачи, плачи...
Сълзите са искрени, но крехки, уви,
обгръщат сърцето ти с ледени пръсти.
Усмивката си помниш ли? Когато те гушках.
Любов си родихме, отгледахме я сами
и тихичко плачехме нощем дори.
Детето, родено от два различни свята,
разбра ни, погуби ни и не ни дочака...
Елмазена бутилка...
полу-пълна, полу-празна,
в канони неписани стои неподвижна.
Докосвам устните и... жаден за теб,
жаден оставам – истина няма.
На дъното на бутилката.
На ръба на душата.
На краят на времето...
там ще те чакам.
Сълзите са искрени, но крехки, уви,
обгръщат сърцето ти с ледени пръсти.
Усмивката си помниш ли? Когато те гушках.
Любов си родихме, отгледахме я сами
и тихичко плачехме нощем дори.
Детето, родено от два различни свята,
разбра ни, погуби ни и не ни дочака...
Елмазена бутилка...
полу-пълна, полу-празна,
в канони неписани стои неподвижна.
Докосвам устните и... жаден за теб,
жаден оставам – истина няма.
На дъното на бутилката.
На ръба на душата.
На краят на времето...
там ще те чакам.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Светослав Николов Todos los derechos reservados
