Dec 27, 2007, 2:24 PM

* * * 

  Poetry » Love
591 0 2
Плаче ли ти се мила? Плачи, плачи...
Сълзите са искрени, но крехки, уви,
обгръщат сърцето ти с ледени пръсти.
Усмивката си помниш ли? Когато те гушках.

Любов си родихме, отгледахме я сами
и тихичко плачехме нощем дори.
Детето, родено от два различни свята,
разбра ни, погуби ни и не ни дочака...

Елмазена бутилка...
полу-пълна, полу-празна,
в канони неписани стои неподвижна.
Докосвам устните и... жаден за теб,
жаден оставам – истина няма.

На дъното на бутилката.
На ръба на душата.
На краят на времето...
там ще те чакам.

© Светослав Николов All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??