* * *
Плаче ли ти се мила? Плачи, плачи...
Сълзите са искрени, но крехки, уви,
обгръщат сърцето ти с ледени пръсти.
Усмивката си помниш ли? Когато те гушках.
Любов си родихме, отгледахме я сами
и тихичко плачехме нощем дори.
Детето, родено от два различни свята,
разбра ни, погуби ни и не ни дочака...
Елмазена бутилка...
полу-пълна, полу-празна,
в канони неписани стои неподвижна.
Докосвам устните и... жаден за теб,
жаден оставам – истина няма.
На дъното на бутилката.
На ръба на душата.
На краят на времето...
там ще те чакам.
Сълзите са искрени, но крехки, уви,
обгръщат сърцето ти с ледени пръсти.
Усмивката си помниш ли? Когато те гушках.
Любов си родихме, отгледахме я сами
и тихичко плачехме нощем дори.
Детето, родено от два различни свята,
разбра ни, погуби ни и не ни дочака...
Елмазена бутилка...
полу-пълна, полу-празна,
в канони неписани стои неподвижна.
Докосвам устните и... жаден за теб,
жаден оставам – истина няма.
На дъното на бутилката.
На ръба на душата.
На краят на времето...
там ще те чакам.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Светослав Николов Всички права запазени
