29 ago 2015, 19:22

Един

  Poesía » Otra
455 0 0

Един бездомник си говори,

самотен в хорската тълпа.

Поглежда стреснато нагоре,

въобще нехае за света.

 

Светът не го и забелязва.

Фучи животът с мръсна газ.

Той крие в скъсаната пазва

съкровище – намерен фас.

 

И разговаря със звездите.

Разказва им безброй неща.

Разбира тайните им скрити.

Единствен дом му е нощта.

 

А сутрин мие се с росата

и тръгва гладен и свободен,

презрял напълно суетата

от вещите да си заробен.

 

Със Дявола не сключва сделки

и добротата си не крие.

Натясно в грозните панелки

бездомници сме всъщност ние.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Нина Чилиянска Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...