Един бездомник си говори,

самотен в хорската тълпа.

Поглежда стреснато нагоре,

въобще нехае за света.

Светът не го и забелязва.

Фучи животът с мръсна газ.

Той крие в скъсаната пазва

съкровище – намерен фас.

И разговаря със звездите.

Разказва им безброй неща.

Разбира тайните им скрити.

Единствен дом му е нощта.

А сутрин мие се с росата

и тръгва гладен и свободен,

презрял напълно суетата

от вещите да си заробен.

Със Дявола не сключва сделки

и добротата си не крие.

Натясно в грозните панелки

бездомници сме всъщност ние.