29 авг. 2015 г., 19:22

Един

457 0 0

Един бездомник си говори,

самотен в хорската тълпа.

Поглежда стреснато нагоре,

въобще нехае за света.

 

Светът не го и забелязва.

Фучи животът с мръсна газ.

Той крие в скъсаната пазва

съкровище – намерен фас.

 

И разговаря със звездите.

Разказва им безброй неща.

Разбира тайните им скрити.

Единствен дом му е нощта.

 

А сутрин мие се с росата

и тръгва гладен и свободен,

презрял напълно суетата

от вещите да си заробен.

 

Със Дявола не сключва сделки

и добротата си не крие.

Натясно в грозните панелки

бездомници сме всъщност ние.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Нина Чилиянска Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...