14 oct 2015, 20:13

Един баща

  Poesía » Otra
635 0 3

                                         Един баща

 

С радост станах аз баща,

не веднъж а пъти два.

Имам двама сина, две момчета.                                                                                             

на татко те са като две орлета.

 

Красиви, весели братлета

така съдбата отреди,

без мен са, но не са сами.

 

С мисълта за тях лягам и ставам аз

и в мислите ми те са всеки час.

Играят, скачат, викат те при мен

за мен това е ден необикновен.

а после лягат и заспиват сладко.

Всеки може да е баща

но не всеки Татко.

 

Да бъдат здрави и щастливи

това се моля и най-важно е за мен

засмени, весели, игриви

Аз вярвам, че те ще дойдат

при Татко някой ден!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валентин Миленов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...