3 may 2013, 22:37  

Един човечец, който носи мляко 

  Poesía » Filosófica
790 0 19

Един човечец, който носи мляко

 

На обичната ми племенничка Веселина

 

На детсвото ти в нощите бездомни,

съм идвал: и задъхан, и очакван.

Как искам  все така да ме запомниш:

човек с душа, по-бяла и от мляко.

 

С измръзнали, припряни, тежки пръсти,

и жест, от който утрото се ражда,

доливах дълго чашата ти с гъста,

прозрачна като восък, млечна жажда.

 

Но никога до днес  не те попитах:

в кого и как неистово се влюби.

Навярно слънчогледовата пита

на обичта е с коренища груби...

 

...щом  линиите тънки на ръката ти

не съм разчитал, както всеки чичо,

край синята усмивка на реката,

която все тече и не изтича...

 

...щом не разсякъл възлите огромни

на челото ти мрачно от въпроси,

едва ли дълго и светът ще помни:

един човечец, който мляко носи.

 

Но някой ден в безсънните тунели

на мислите ти, с гняв ще се промъкна

да срина всички чувства овехтели,

и с никого несподелена мъка...

 

© Ивайло Терзийски Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Истинско е ....и докосва!
  • !!!
  • Благодаря ви, приятели! Хубави празници!

    Blagonrava (Евгения Илиева
    goredoly (Миглена Цветкова
    BuRn_AliVe (Александър
    dnikov (Ди
    korsar (Мимо Николов
  • край синята усмивка на реката,
    която все тече и не изтича...

    !!!
    Страхотно!!!
  • Много хубаво!
  • Прекрасно!
    Да ти е жива и здрава!
  • Поздрави, Бароне!
  • В нощта след възкресение търсих глътка приключение и едно прекрасно стихотворение .Благодаря даде ми го ти...
  • Благодаря ви:

    liliv (Лилия Велчева
    galina999 (Галина Ивановаcveti68 (Цветелина Стефанова
    Довереница (Дочка Василева)
    koli4a (Никола Апостолов
    линасветлана (Лина Светлана)
    vilflovers (Виолета Минчева
    yotovava (Валентина Йотова
    suleimo (Дани Сулакова
    vilflovers (Виолета Минчева)
    voda (Елица Ангелова)
  • Ивайло,щастлива е племенничката ти с чичо като теб!"Човек с душа, по-бяла и от мляко и жест от който утрото се ражда" получава обич и незабрава завинаги!
    Поздравления!
    Светъл Великден!
  • докосва душата
  • Сезоните на чувствата различно
    при всекиго долитат и отлитат.
    Крилете им умората с годините
    със равнодушие покрива и оплита...
    Остава споменът от вятър на криле,
    гнездото в клоните,опряло нос о слънцето,
    дъга след дъжд със седем цветове
    и светлинки от утаена мъдрост...

    Аплодисменти и от мен за красиво обрисуваната емоция!
  • Прекрасно е, Бароне!Поздравление!
    Светъл Великден!
    Поздрав от мен!
  • С измръзнали, припряни, тежки пръсти,

    и жест, от който утрото се ражда,

    доливах дълго чашата ти с гъста,

    прозрачна като восък, млечна жажда.

    Браво!
  • Благодаря-така е добре!
  • ех, къде отиваш, Ковачо!
  • Докосна ме
  • Поздравления!Вижте вторият куплет-едното "се" е излишно.Светли празници!
  • "...с душа по-бяла и от мляко"!
    Не би те забравила...
Propuestas
: ??:??