17 dic 2010, 23:35

Един човек, а всъщност всичко... 

  Poesía
3089 0 8

 

 

 

Мечта ли си? Съдба ли си?

Или си просто някакъв мираж?

Късмет ли бе, че срещнах те

и шанса този път не проиграх?

 

Любов ли си? Това ли си?

Боли ли те и теб така?

Обичам те, играеш ли?

Или животът ми започва от сега?

 

Намери ме, намерих теб -

светът в един човек събран!

Не говори, а остани

и никога ти няма да си сам...

 

© МимеТО Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Хубаво пишеш!
  • Поздравления !!!Много ми хареса , супер е
  • Мерси много :*
  • За такова откровение бих казала едно,само едно,поради простата причина,че всичко друго е казано от авторката! ПОРАЗИТЕЛНО! Защото в тоя свят,в който вече рядко има любов-това откровение е поразително! Наистина жалко,Мев,че не го разбираш...Но проблема не е в авторката...
  • Благодаря
  • Късмет! Поздравления!
  • Е да, който не го е изживял ....
  • Това откровение е толкова откровено безсмислено, че и при най-добро желание не разбрах какво се опитва да каже.
Propuestas
: ??:??