Поисках да си тръгна, но се спънах -
не се оставя лесно любовта!
И правих опит, много пъти тръгвах,
а все при теб се будех сутринта.
Не те разпитвах, всичко си личеше. ...
Мълчи ми се и ми е някак празно.
И тази песен пак... така боли!
Препускат мислите ми лудо, бясно
и само тебе виждам... само ти!
Да пия ли? Да, ако можех да забравя! ...
(В памет на един невероятен човек!)
Навън ехти красивото небе,
от празнични надежди озарено.
От болка плаче моето сърце,
че си отиде то е наранено... ...
Аз знам, че слънцето за мене ще угасне,
че всеки цвят ще ми се стори глух,
че вятърът в задушна буря ще прерасне,
за всяка песен знам, че ще изгубя слух...
Когато ти си идеш, ще потъна, ...
Отиваш си - животът си отива,
сърцето в мен изгаря и крещи.
Обичах те спокойно, мълчаливо,
без драми, без конфликти и лъжи.
Стоиш смутен, не смееш да погледнеш ...
Хей, моля ти се, много ти се моля -
ела, ела и ми върни страстта!
Не ме оставяй тлееща без воля
безсилно да тая горчивина....
Очаквам те със сила на торнадо ...
Една любов, която ще остане тайна...
Едни ръце, които няма никога да се вплетат...
Едно сърце, което винаги ще те обича...
И две очи, които никога не ще ме разберат!
Една душа, изгаряща и прашна, ...
Ти като тъжна есен ме ограби.
Без жал открадна всяка мисъл в мен.
Сърцето ми получи... и продаде...
И любовта, а без любов така ми е студено...
Поиска ме и аз ти се отдадох... ...
Макар от студ ръцете да треперят,
а хлад в душата мрачен да цари -
аз още вярвам - пак ще те намеря
и ще те моля вечно - остани...
Макар от лед и мраз да си изваян ...
