Един ден
Един ден,
щом се завърнат птиците,
напъпят розите,
разцъфнат вишните,
и джанките сменят снега студен със жива белота...
... щом забучи реката,
запропукват ледовете,
и ручеите към морета погнат рибите,
а Развигорът щурне се по дъхавата борова гора -
аз ще изплувам от съня, готов
за онзи ток във пръстите,
за сладкия ти вкус на устните,
за дявола в очите, аромата на косите,
и миглите, с които дърпаш струните на моята душа.
Ще падна по очи във двора,
да татуирам думи в топлите гърди на голата градина,
по кожата ще ме опари влагата на младата трева,
така ще се помоля от мъглите, разтопено да изгрее Слънцето!
Очите си, отвикнали да виждат, ще отворя и ще видя –
ОТ ВИТОША ДОШЛА Е ПРОЛЕТТА!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Боромир Todos los derechos reservados
