Един ден на прага ще застанеш,
дали ще те позная с тез очи,
как плаках и молих да останеш,
а ти замина, търсещ по-щастливи дни.
Един ден пред мене ще те видя,
дали ще те прегърна с две ръце,
или ще побързам да отмина
с разтупкано и плачещо сърце?
Един ден за мене ще се молиш,
когато разбереш, че си сгрешил
и все безпътен тъй ще бродиш,
а образът ми ще е все по-мил.
Един ден ще мога да забравя
колко много си ме наранил,
ще продължа по пътя си жарава,
защото всичко в мен си изгорил.
12.09.2012г.
© Петя Стрелчева Todos los derechos reservados