Sep 28, 2012, 2:46 PM

Един ден

  Poetry » Love
844 0 0

Един ден на прага ще застанеш,

дали ще те позная с тез очи,

как плаках и молих да останеш,

а ти замина, търсещ по-щастливи дни.

 

Един ден пред мене ще те видя,

дали ще те прегърна с две ръце,

или ще побързам да отмина 

с разтупкано и плачещо сърце?

 

Един ден за мене ще се молиш,

когато разбереш, че си сгрешил

и все безпътен тъй ще бродиш,

а образът ми ще е все по-мил.

 

Един ден ще мога да забравя 

колко много си ме наранил,

ще продължа по пътя си жарава,

защото всичко в мен си изгорил.

 

12.09.2012г.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Петя Стрелчева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...