30 jun 2006, 11:53

Един ден...

  Poesía
1.2K 0 2


Един ден връщаш се назад
във времето - пролята кръв
от вярната машина на живота,
застинало, премислено,
почувствано, изучено,
до старост изживяно -
пак е там
и чака те.
Кръст сложило на своите водовъртежи,
притихнало все същото,
все същото остава.
Един ден връщаш се назад,
но виждаш, че не можеш.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Огрян Орешников Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Хубаво е! И има смисъл! Поздрави!
  • Благодаря Ви.
    Благодаря Ви, че ми давате един лъч светлина. За всички плюсове и минуси, усмивки и кавги. Най-вече за присъсвието на истински души. За това, че пишете. За това, че четете. За всичко благодаря.
    На всички.

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...