30 jun 2006, 11:53

Един ден...

Poesía

1.2K 0 2

Един ден връщаш се назад
във времето - пролята кръв
от вярната машина на живота,
застинало, премислено,
почувствано, изучено,
до старост изживяно -
пак е там
и чака те.
Кръст сложило на своите водовъртежи,
притихнало все същото,
все същото остава.
Един ден връщаш се назад,
но виждаш, че не можеш.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

deyana (Деяна)

Хубаво е! И има смисъл! Поздрави!

2006-06-30T12:21:57+03:00
see_more (Огрян Орешников)

Благодаря Ви.
Благодаря Ви, че ми давате един лъч светлина. За всички плюсове и минуси, усмивки и кавги. Най-вече за присъсвието на истински души. За това, че пишете. За това, че четете. За всичко благодаря.
На всички.

2006-06-30T11:58:33+03:00

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.6K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poesía 6.3K 4.9

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.5K 5.0