30 jun 2006, 11:53

Един ден...

  Poesía
1.2K 0 2


Един ден връщаш се назад
във времето - пролята кръв
от вярната машина на живота,
застинало, премислено,
почувствано, изучено,
до старост изживяно -
пак е там
и чака те.
Кръст сложило на своите водовъртежи,
притихнало все същото,
все същото остава.
Един ден връщаш се назад,
но виждаш, че не можеш.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Огрян Орешников Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Хубаво е! И има смисъл! Поздрави!
  • Благодаря Ви.
    Благодаря Ви, че ми давате един лъч светлина. За всички плюсове и минуси, усмивки и кавги. Най-вече за присъсвието на истински души. За това, че пишете. За това, че четете. За всичко благодаря.
    На всички.

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...