Jun 30, 2006, 11:53 AM

Един ден...

  Poetry
1.2K 0 2


Един ден връщаш се назад
във времето - пролята кръв
от вярната машина на живота,
застинало, премислено,
почувствано, изучено,
до старост изживяно -
пак е там
и чака те.
Кръст сложило на своите водовъртежи,
притихнало все същото,
все същото остава.
Един ден връщаш се назад,
но виждаш, че не можеш.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Огрян Орешников All rights reserved.

Comments

Comments

  • Хубаво е! И има смисъл! Поздрави!
  • Благодаря Ви.
    Благодаря Ви, че ми давате един лъч светлина. За всички плюсове и минуси, усмивки и кавги. Най-вече за присъсвието на истински души. За това, че пишете. За това, че четете. За всичко благодаря.
    На всички.

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...