6 ago 2022, 14:39

Един ден в големия град

  Poesía » Otra
508 0 2

Глъч, шум, животът кипи...

Минават трамваи, тролеи, коли.

Стоиш и гледаш напред в светлината

и чуваш кънтенето на тълпата.

Сред нея вървят и високи, и ниски,

звучат гласове на далечни и близки.

Усещаш как някой забързан се спира

и твоето рамо нехайно опира.

Обръщаш се, грешка, било е случайно,

не се случва нищо необичайно.

С поглед посрещаш крайпътните будки,

минават поредните дълги минутки.

Сред шумните и непознати минувачи,

сред работещите на улицата продавачи,

в миг нещо събужда в тебе усмивка,

озарява те мисъл за кратка почивка.

Пресичаш пешеходната пътека и ето...,

пред теб е красива градинка, където -

има няколко пейки полускрити

и едно -две барчета открити.

Избираш си пейка и сядаш на нея,

в туй време по цветната близка алея,

в ръцете си, носещи кръгли близалки,

претичват пищейки дечица - две малки.

По тях, угрижени и запъхтени

подвикват майките им запотени.

С играчки и чанти, с куп залъгалки,

прибират те с мъка дечицата малки.

Седиш си, безгрижен, но вятър полъхва,

и мислиш си вече, че шумът заглъхва.

Но точно тогава едри капки дъжд

пръсват се пред теб, изведнъж.

Близо до няколкото пейки полускрити,

от едно – двете барчета открити,

втурват се хора, кой с чадър, кой с дъждобран

да се прибират по пътя избран.

Ставаш, мокриш се, нямаш чадър,

но пък някакси чувстваш се ведър.

Вече си на тротоара, отсреща

и там почти същото те посреща...

Глъч, шум, животът кипи...

Минават трамваи, тролеи, коли.

Стоиш и гледаш напред в тъмнината,

и чуваш кънтенето на тълпата.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Милка Узунова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...