6 may 2019, 7:41

Един-единствен път

  Poesía
479 3 2

 

Един-единствен път ти се открих,
при следващия вече бях сълзичка.
Не страдай, аз не бях добричка.
Твоята измислица е по-велика,
аз съм само капка тиха
от прокудена любов.
Твоите мечти са влезли в моя сън,
но аз не съм каквото
прави твоя сън.
Твоите кошмари
искам да ги раздробя
на късчета любов.
Парченца облак редом с дъжд.
Малките искри на топлината,
която не ти дадох.
Виж веднъж в моите очи.
Аз ти се открих, но вече няма
връщане назад, а ти не правиш
първа крачка. Само толкова
ти трябваше да си до мен, 

дори в сърцето ми да си

и без да искаш. 

Аз още помня как

ме сбърка с нея.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Йоана Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...