10 mar 2019, 0:31

Един едничък миг

Poesía » Filosófica

540 3 6

Един едничък миг
ме отделя от радостта ми.
След секунда слънчев лик
ще нахлуе в деня ми.

Но все пропускам мигове.
Откривам красотата им след време.
О, как я търсех в онези часове,
когато имах друго настроение!?

Но времето започва наново тест
и проучва дълго мисълта ми.
Нощем завъртва смес
от чувствата на страстта ми.

И само един едничък миг
отделя ме от съня ми.
След него един лунен стих
ще се роди в нощта ми.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

kleopatrasv (Светлана Тодорова)

На Стойчо: Поезията извира от дълбините на душата. Каквато е душата на поета - такъв е и стихът.
На Иван: Благодаря за посещението ще се радвам да ми гостуваш често

2019-03-19T11:43:24+02:00
Mitvans (Иванъ Митовъ)

Радвам се да те видя тук, Сетле! Стихът ти е много хубав!
Поздравления!

2019-03-10T19:52:38+02:00
Ranrozar (Стойчо Станев)

...залутана смес от чувствата на греха ми-такива редове щях да пиша,но се отказвам, защото е почти същото, вече казано от теб! Все пак първият е носител на автентичното!
Моите поздравления, Светлана!

2019-03-10T12:48:05+02:00
kleopatrasv (Светлана Тодорова)

Към Ангелче:
Винаги се усмихвам, когато при мен гостува едно Ангелче. Поздрави

2019-03-10T10:38:24+02:00
kleopatrasv (Светлана Тодорова)

Към goblenka (Маргарита Ангелова) : Добре дошла в моя свят!
Радвам се, че те докосна!

2019-03-10T10:27:33+02:00

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0