10 мар. 2019 г., 00:31

Един едничък миг

542 3 6

Един едничък миг
ме отделя от радостта ми.
След секунда слънчев лик 
ще нахлуе в деня ми.

Но все пропускам мигове.
Откривам красотата им след време.
О, как я търсех в онези часове,
когато имах друго настроение!?

Но времето започва наново тест
и проучва дълго мисълта ми.
Нощем завъртва смес 
от чувствата на страстта ми.

И само един едничък миг
отделя ме от съня ми.
След него един лунен стих
ще се роди в нощта ми.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Светлана Тодорова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • На Стойчо: Поезията извира от дълбините на душата. Каквато е душата на поета - такъв е и стихът.
    На Иван: Благодаря за посещението ще се радвам да ми гостуваш често
  • Радвам се да те видя тук, Сетле! Стихът ти е много хубав!
    Поздравления!
  • ...залутана смес от чувствата на греха ми-такива редове щях да пиша,но се отказвам, защото е почти същото, вече казано от теб! Все пак първият е носител на автентичното!
    Моите поздравления, Светлана!
  • Към Ангелче:
    Винаги се усмихвам, когато при мен гостува едно Ангелче. Поздрави
  • Към goblenka (Маргарита Ангелова) : Добре дошла в моя свят!
    Радвам се, че те докосна!

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....