kleopatrasv (Светлана Тодорова)
250 546
10 мар. 2019 г., 00:31

Един едничък миг 

  Поэзия » Философская
361 3 6

Един едничък миг
ме отделя от радостта ми.
След секунда слънчев лик 
ще нахлуе в деня ми.

Но все пропускам мигове.
Откривам красотата им след време.
О, как я търсех в онези часове,
когато имах друго настроение!?

Но времето започва наново тест
и проучва дълго мисълта ми.
Нощем завъртва смес 
от чувствата на страстта ми.

И само един едничък миг
отделя ме от съня ми.
След него един лунен стих
ще се роди в нощта ми.

© Светлана Тодорова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • На Стойчо: Поезията извира от дълбините на душата. Каквато е душата на поета - такъв е и стихът.
    На Иван: Благодаря за посещението ще се радвам да ми гостуваш често
  • Радвам се да те видя тук, Сетле! Стихът ти е много хубав!
    Поздравления!
  • ...залутана смес от чувствата на греха ми-такива редове щях да пиша,но се отказвам, защото е почти същото, вече казано от теб! Все пак първият е носител на автентичното!
    Моите поздравления, Светлана!
  • Към Ангелче:
    Винаги се усмихвам, когато при мен гостува едно Ангелче. Поздрави
  • Към goblenka (Маргарита Ангелова) : Добре дошла в моя свят!
    Радвам се, че те докосна!
  • Браво, момиче! Всички имаме пропуснати, недооценени мигове, които след време оценяваме.
Предложения
: ??:??