10.03.2019 г., 0:31

Един едничък миг

541 3 6

Един едничък миг
ме отделя от радостта ми.
След секунда слънчев лик 
ще нахлуе в деня ми.

Но все пропускам мигове.
Откривам красотата им след време.
О, как я търсех в онези часове,
когато имах друго настроение!?

Но времето започва наново тест
и проучва дълго мисълта ми.
Нощем завъртва смес 
от чувствата на страстта ми.

И само един едничък миг
отделя ме от съня ми.
След него един лунен стих
ще се роди в нощта ми.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Светлана Тодорова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • На Стойчо: Поезията извира от дълбините на душата. Каквато е душата на поета - такъв е и стихът.
    На Иван: Благодаря за посещението ще се радвам да ми гостуваш често
  • Радвам се да те видя тук, Сетле! Стихът ти е много хубав!
    Поздравления!
  • ...залутана смес от чувствата на греха ми-такива редове щях да пиша,но се отказвам, защото е почти същото, вече казано от теб! Все пак първият е носител на автентичното!
    Моите поздравления, Светлана!
  • Към Ангелче:
    Винаги се усмихвам, когато при мен гостува едно Ангелче. Поздрави
  • Към goblenka (Маргарита Ангелова) : Добре дошла в моя свят!
    Радвам се, че те докосна!

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...